Написах аз не малко стихове,
по пощата към нея те летяха,
не знам дали редовно ги чете,
за моята любов те разказ бяха...

Разбра добре и тя, че съм поет,
вместо цветя, аз стихове изпращах!
Една жена, щом искаш да е с теб,
не трябва само думи да й пращаш...

Аз писах, писах, а мълчеше тя,
че има друг до нея се разбира,
той не изпраща никакви писма,
но нейната любов при него спира...

Защо ли ви разказвам днес на вас,
за моята „непоетична” драма?
Не е за първи път да чакам аз,
една любов, която все я няма...