Стане ли сиво небето,
буря започва в морето,
става безлюдно градчето,
спират дори и колите,
всеки се скрива, където
няма ги вече вълните!

Вятър дървета извива,
ти си ужасно страхлива,
ти се притискаш до мене,
бързаме, нямаме време,
с теб се прибираме в къщи,
времето пак ни се мръщи
искаме скоро да стигнем
как ли със теб ще пристигнем,
сипе се дъжд от небето,
мокри ще тичаме, ето
нашата цел наближава,
бурята силна остава,
есен ще дойде отново
нищо в света не е ново,
мокро ти става лицето,
аз ти усещам сърцето,
бяхме си вплели ръцете
пулсът ти чувствам и в двете,
нищо тревожно с теб няма
има едно, че сме двама!

Вече е истинско лято,
тук сме били многократно,
ние дойдохме, когато
времето беше приятно!
Синьо море необятно,
слънцето сякаш е златно,
някой те спира внезапно
пита къде да похапне,
всички туристи са същи
те до един си приличат
всяка година се връщат
старото място обичат....

Ние сме най-после в къщи
времето пак ни прегръща,
слънцето пак ще огрява
всичко на нас то ни дава,
времето пак е готово,
с теб ще излезнем отново...

Времето бързо минава
никога нищо не става,
щом си дошъл отдалече
значи в почивка си вече
пак е пристигнало лято,
всичко добре е познато!

Ето и тази година
пак на море ще замина,
пак ще отида където
аз ще се срещна с морето,
всеки морето обича,
винаги то ни привлича....

Нещо се случи обаче,
никой не трябва да плаче,
вече съм стар и не мога,
даже във къщи да ходя
няма да видя морето,
там бях се влюбил, където
няма човешки кахъри,
има големи чадъри,
сянка да правят на плажа
друго какво ли да кажа,
времето беше горещо
спомням си случи се нещо...

Стане ли сиво небето,
някъде там, на морето,
буря нахлува в сърцето
нещо е станало, ето
спомняш си днес за градчето
тъй като бил си, където
даже и времето спира
и любовта те намира!...