Аз изглежда, че много сгреших!
Правилата ли нещо не спазвах?
Явно дълго не ще ми простиш,
че се влюбих във теб и го казвах.

Но го казвах във мойте писма,
във куплети, на теб посветени,
няма друг, който знае това,
няма никакви други промени...

Вероятно аз много сгреших,
че се влюбих във теб и го писах!
Но не съм те тревожил със стих,
с който твойта любов да поискам...

Недоволна видях, че си ти,
щом те срещнах случайно наскоро,
аз ти казах за мойте мечти,
ти се дразнеше, щом заговорих...

Колко странно е всичко сега,
без да искам със обич те дразня!
Скривам мойта любов затова
и ще спра, че съм влюбен да казвам!

Явно тази любов ти дотяга
щом сърдита и днес те видях,
много ясно е, ти ме отбягваш,
безразлична си, вече разбрах!...