Не съм те виждал толкова сърдита!
Защо си днес намръщена така?
Какво те е подразнило не питам,
знам, случват се какви ли не неща!..

По телефона с него ти говориш,
че си сърдита, казваш му сега,
той грешка някаква е сторил,
разправяте се с него затова...

Какво е станало не се разбира,
аз слушам те, до теб съм и мълча,
сърдита по-красива те намирам,
затваряш телефона след това...

Харесвам те, но ти не подозираш,
кавгата с него слушам с интерес,
решавам и уместно го намирам
да те поканя с мен да бъдеш днес...

Отказваш ми предложената среща,
а телефонът пак и пак звъни,
отново той е, бързо се досещам,
обажда се, за да се извини...

И пак го чувам аз съвсем случайно,
набързо нещо с тебе сподели,
повтори, че обича те безкрайно,
че го обичащ, каза също ти!

Усмихната прощаваш тази грешка,
не си сърдита, както бе преди,
естествено за тебе няма пречка,
каквото да се случи, да простиш!

Ти влюбена си, затова прощаваш
каквото и да стане между вас!..
Остава ми едно, да съжалявам,
че грешката не съм направил аз...