Във офиса един ден аз научих,
че ти работиш там и те видях,
тогава най-тревожното се случи,
нали си спомняш, колко влюбен бях...

Като затворник идвах да те видя,
решетките са още между нас,
опитвах се до тебе да достигна,
не можех да направя нищо аз!...

А бях се влюбил вече и тогава,
полека помежду ни се разбра,
че близка с мен не искаше да ставаш,
и любовта превърна във игра...

Игра, в която всичко са ти взели,
а чувства си залагал всеки път,
когато любовта ти не печели,
нещата както знаеш не вървят!...

Не искаше да бъдем с тебе двама
и вкара ме в ненужната игра,
във нея просто смисъл няма,
ако си сам, не се играе тя!...

Разбрах и днес, че любовта умееш,
да я превърнеш във една игра,
в която няма как да се успее
защото няма точни правила!..