„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне....”
Димчо Дебелянов

Къде изчезна мила Каролина,
с кого ли в неизвестност ти замина?
Днес друго на човек не му остава,
освен една любов да изживява!...

Във офиса минавам ежедневно,
но тук е неприветливо студено
и бързо аз за тебе пак се сещам,
по-друго е когато там те срещам...

Къде изчезна мила Каролина,
дали се влюбваш ти като мнозина
и щом с красавеца се срещнеш драга,
изчезвате от другите веднага...

И във живота често си такава!
Щастлива ли си – лесно се познава,
щом тъжна си – мълчиш и не отричаш,
че никой мъж в момента не обичаш!

Ти влюбена си, вече всички знаят,
очакваме на „връзката” ти краят,
удавникът за сламката се хваща,
надеждата напразно ни обхваща!...

Ти някъде изчезна и те няма!
Но пак те среща старата измама,
нелепа изневяра ти разкриваш,
не те обича той, това разбираш!...

Какво тогава става? Ти се връщаш,
тъй както в Дебеляновата къща,
„когато вечерта смирено гасне”!
Не крие ли тя винаги опасност?...

И после те посреща друг на прага,
(на Дебелянов стихчето помага),
ще се подпреш на неговото рамо,
дори за няколко секунди само...

Къде изчезна мила Каролина?
Сърцето ми за тебе не изстина!...
Ти липсваш ми. С кого да се посмея?
Жените да ухажвам не умея
и в офиса ни вече сам останах,
без теб, какво ли с мен ще стане?