/Loin des yeux, loin du coeur/
Далече от очите, далече от сърцето,
не е случайно казано това!
Забравата започва там където
раздялата тревожи любовта!...
Очите ни отблизо се поглеждат,
усмихва ми се твоето лице
така живеем заедно с надежда,
че любовта е в нашите ръце...
Но щом се случи да сме разделени
сърцето спира в ритъм да тупти,
и няма вече чувства споделени,
и няма ги красивите очи...
..................................
Далече ли си някъде от мене,
далече от сърцето ми си ти,
и тъжно е изминалото време,
и нищо не е както по-преди...
И любовта тогава си отива,
за нас животът спира да лети,
сърцата ни полека ще изстиват,
далече от очите щом си ти...
Далече от очите, далече от сърцето,
аз гледам разноцветната дъга!
Когато появи се на небето,
на две разделя небесата тя...
|