„Жената на живота ми”,
тя просто съществува!
Любимата жена е,
която съм избрал,
красивата жена е,
която ме вълнува,
жената за която,
най-скъпото бих дал!
Една жена която
бе нежна и приятна,
обикнах я и всичко
за нея бях разбрал...
Тя беше несравнима,
тя беше необятна,
звучи невероятно,
но всичко бих й дал!
Жената на живота ми,
така съм я нарекъл!
Аз влюбен бях във нея,
аз страшно влюбен бях!
Със нея ще живея,
така се бях зарекъл,
но свърши този разказ,
аз просто не успях...
Жената на живота ми,
от мен не се вълнува,
напълно съм забравен,
със друг живее тя!
Един човек щастлив е,
а друг човек тъгува,
това се случва често
и другаде в света!
Жената на живота ми,
без думи си отива,
не иска да приеме
от мене любовта,
изглежда безразлична,
изглежда и щастлива,
със него се обичат,
а мен отбягва тя!
............................................
Жената на живота
е вече само спомен!
Отминали надежди,
забравени неща!
Отново съм самотен
във този свят огромен,
жената на живота ми,
не ме обича тя!
|
|