/поема в две части/

Първа част

Аз знам, че съм в напреднали години,
но няма кой да каже, че съм стар!...
По-важно е животът как ще мине,
като на роб или на господар!...

Родил съм се за господар и зная,
как всичко съм постигнал вече сам,
но господарите днес не мечтаят,
мечти и аз не мога да ти дам!...

Но ще ти дам от всичко най-красиво,
аз ще направя слънчев твоят дом,
светът да видиш с мен ще ти отива,
звездите ще са нашия подслон...

На кораби огромни ще пътуваш,
ще посетиш любимите места,
най-бурните морета ще преплуваш,
ще имаш най-желаните неща..

Ще стигнем до висока катедрала,
ще минем по червения килим,
ти умна си и вече си разбрала,
един до друг, че трябва да вървим!...

Какво, че съм в напреднали години?
Защо да не останеш ти при мен?
Със любовта ми, след като я имаш,
богата ще се чувстваш всеки ден!...

ЗАЩО ДА НЕ ОСТАНЕШ ТИ ПРИ МЕН?

Втора част

Защо да не останеш ти при мене?
Завиваме живота на обратно,
разбираме се с другите навреме,
на никой няма да е неприятно!..

Защо да не помислиш? Щом сме двама,
се радваме и дълго си говорим
и помежду ни нищо странно няма,
освен, че сме приятели отскоро...

И всеки между нас добре разбира,
че чувстваме живота по-различно,
съдбата не случайно ни намира
и среща ни, за да постигнем всичко!

Когато двама души си приличат,
и се усещат, че еднакво мислят,
един към друг те лесно се привличат
и всичко се подрежда както искат!

Какво ли друго може да се случи?
Животът ни със тях да продължава,
със другите, които не обичат
от себе си и мъничко да дават...

„Родени сме един за друг!” - се казва
във приказки, във разкази, в романи.
Отнася се за нас! Не ме наказвай!
Аз вярвам, че при мене ще останеш...

Ела от днес, завинаги при мене!
На всички други сбогом ще им кажем,
ще стигнем до върха за кратко време
и слънцето над нас ще се покаже...