Бях се влюбил в красива жена,
беше дилър във малко казино,
не разбираше никога тя,
как я гледах в очите й сини...

Просто влюбен аз бях и до тук!
И на никой това не показвах!
Но смущавах се, станах по-друг,
че съм стар вече, често си казвах...

И пред себе си аз не признавах,
че животът изглеждаше нов
и си мислех, не съм ли наказан,
че се срещнах със тази любов!...

И веднъж там пред входа, случайно,
аз се сблъсках със тази жена,
разгадала бе моята тайна:
„Ти си влюбен във мен!” - каза тя...

Аз изтръпнах, но тя се усмихна,
аз съм влюбена също във теб!...
За секунди гласът ми утихна,
да й кажа, какво по-напред?

И светът завъртя се край мене!
„Ще те чакам” - пак каза ми тя
и „до скоро”, че нямаме време,
и подаде ми свойта ръка...

После минаха пет-шест години
и се случиха много неща...
С нея моят живот ще премине,
с нея имаме вече деца....

И така, нека кажем накрая,
че жената, единствено тя,
в любовта главна роля играе,
а мъжът не признава това!...