Нищо, че съм още млад,
но вървя като сакат,
трудно без бастун се движа,
сам за себе си се грижа,
всичко вече ме боли,
болен съм, не ми върви,
участта ми общо взето
е прогонила късмета
и животът стана труден!
Но за щастие съм влюбен!
Срещнах аз една жена,
много хубава бе тя,
както си вървях с бастуна,
тя ме спря и ме целуна:
„Помниш ли ме отпреди?
мъж харесван беше ти,
бяхме заедно в колежа!”...
С тези думи ме разнежи,
а целувката й свежа
промени ме само в миг
и добих мъжествен вид!

............................

Както куцах към колата,
грабнах за ръка жената,
на седалките отзад,
нищо, че съм бил сакат,
я прегръщах и целувах
и до край се налудувах!

Тя бе тъжна според мен,
друга стана този ден,
виждах – любовта я грабна,
беше с кожа нежна, хладна
и предаде се без глас!
Влюбен вече бях и аз!

..............................

Ако някой се срамува,
да ви каже, че сънува,
просто няма да е прав!
Нека да е жив и здрав,
но в съня като на живо,
виждаш кой къде отива,
срещаш някаква жена
и започва любовта!
Тя случайно ти припомня,
как запазила е спомен,
ти си бил тогава друг!
Пак сте се видяли тук!
Всичко може да се случи,
от съня човек се учи,
в него всичко лесно става,
а сънят не се забравя!....

...........................

Недоволни ще сте знам,
сън, че беше всичко там,
срещнах във съня жената,
нямаше любов в колата!
Аз съм също недоволен,
но нали съм още болен,
хубави жени сънувам,

но в съня си аз тъгувам,
че е нереално всичко
и е много по-различно!
Толкова спокойно спах,
най-щастлив тогава бях
беше топла нощ навън
и прекрасен този сън,
всеки пита и се чуди,
кой тогава ме събуди,
спомените бяха ясни,
а минутите прекрасни!...
Както с нея бяхме двама,
всичко свърши, нищо няма!

................................

Ето, че дойде и края!
Аз на никой не желая,
любовта си да сънува,
а в живота да тъгува...