/разказ за една властна жена/

Изглеждам аз съвсем обикновен,
човек без пост и кариера,
а всъщност много хора, все за мен
говорят и от мойта власт треперят...

Аз строг съм, но съм още справедлив,
когато стане някаква тревога,
вина не търся, нито пък мотив,
решавам сам, защото всичко мога!...

Отскоро влюбен съм в една жена,
със красотата си тя всички радва,
но казва и пред мен, че е една
единствена, която ще командва...

И още в къщи, рано сутринта,
превръща се в учителката строга,
не може да затвори тя уста,
да кажа нещо даже аз не мога....

„Аз искам да командвам все така,
парите ти, и хората, и всички,
нещата да решавам аз сама,
да имам власт, това обичам...”

Така изминаха година, две,
нормално бе, че любовта ми мина,
животът не вървеше на добре,
по хитрост трябваше да я надмина...

Не знаех аз какво да сторя сам,
във къщи не понасях мойта дама,
за жалост аз живеех с нея там,
но как да се приключи с тази драма?

А междувременно се запознах
и се сближих с една блондинка друга,
със нея във един хотел преспах,
тя ставаше добре и за съпруга...

Ще трябва да направя нещо аз!
Реших жената, че ще ликвидирам!..
Да разпореждаш с поглед и без глас,
за способ най-удачен го намирам!...

Така събрах „на чашка” аз веднъж,
най-близките от „моите” момчета,
те бяха яки, здрави, мъж до мъж,
разбраха бързо всичко, общо взето!...

Жена си после с мнозинство избрах,
една от фирмите да управлява,
а сигурен за себе си аз бях,
че глупави съвети ще раздава...

Знам, никой не обича изведнъж
във работата да го поучават
и чувства се засегнат всеки мъж,
ако случайно там го подценяват...

Така се стигна до голям конфликт
и всички я намразиха жената,
веднъж, до стар прозорец, чу се вик,
изхвърлиха я бързо през стъклата...

Така загина властната жена!
Смъртта й преждевременно се случи...
.........................
В ковчега пак красива е била,
от някакви приятели научих...

Ожених се за втората жена,
семейство да градя реших, че трябва,
а новата съпруга пак така,
започна скоро всички да командва...