Пак вървях по познатият път,
бе красива пред мен планината,
много хора разхождат се тук,
а насреща една непозната...

Беше хубав и празничен ден,
бърза тя, но внезапно ме спира,
запъхтяна се вглежда във мен
явно прилика с някой намира...

„Вече всичко за тебе аз знам!”
каза тя, още дишаше тежко...
„Я кажи ми, не те ли е срам?”
продължи тя да вика отсреща...

„Пак си бил със онази жена,
от съседите аз го научих!”
И отново провиква се тя:
„И внимавай какво ще се случи!”

Но жената не спира до тук,
а към мене замахва с ръката:
„Ти си моят законен съпруг,
имаш брак!” - изкрещява жената...

Изненадан безкрайно аз бях,
даже мисля, че нещо й казах,
два шамара след миг изтърпях
и тогава гневът си показах...

Както с двете ръце я държах
аз я блъснах със яд на земята,
после няколко души видях,
как дойдоха да вдигат жената....

Нищо повече аз не узнах!
Щом във къщи се върнах обратно,
от баща си случайно разбрах,
нещо ново, съвсем неприятно..

Аз разбрах, че съм жертвата пак,
а баща ми, че беше виновен,
брат съм имал и той бил близнак,
но баща ми не пазел друг спомен!...

Аз не знаех, че имам близнак
че били сме в един час родени,
никой вече не помнеше как
и защо сме били разделени....

За жената аз лесно познах,
тя се беше във мен припознала.
Също брат си близнака видях,
с него беше тя дълго живяла...

После брат ми поискал развод,
извини ми се тя за шамара,
раздели се със нашия род,
тя видя ми се грозна и стара...

Ние с брат ми сближихме се лесно!
За жени ако думата става,
за един се представяхме често,
никой още не ни разпознава...