Когато имаш празник, драги Данчо,
приятелят Ошанов поканѝ,
ще дойда аз на кон във твойто ранчо,
със няколко изискани жени...

Конете ще зарежем всред тревите,
те нека огладняли да пасат,
а ние ще се хванем със жените,
на любовта ударил е часът..

Ще мине после доста дълго време,
ще бъдем всеотдайни в любовта,
не само на конете има стреме,
ще яздим и жените през нощта!...

Така ще мине, Данчо, твоят празник,
денят ще светне рано сутринта,
не сме със теб по приказките празни,
а силни сме с жените през нощта....

И рано сутринта ще ги изпратим,
ще яхнат те заспалите коне
и ще поемат пътят си обратен,
щастливи ще си тръгнат те поне...

А ние с теб ще вдигнем двете чаши,
наздраве ще ти кажа уморен,
жените ще останат вечно наши,
те влюбиха се в тебе и във мен!...