Станах известен и търсен писател,
с мен се гордееше всеки приятел,
бях и способен, и бях акуратен,
и като личност бях също приятен!...
Бях поживял вече доста години,
времето бързо за мене премина
и старостта на вратата потропа,
мислех си колко е кратък живота!...

Мразех, обичах, това са нещата,
винаги нежно ухажвах жената
ето, че влюбих се пак неотдавна,
нова любима сърцето ми грабна!...

Писах й стихове, виждах я често,
беше ми трудно, понякога лесно,
щом ме обичаше всичко вървеше,
тя беше мила, добре се държеше.
После се срещна със някой и вече,
тя промени се, от мен се отрече,
бях изненадан, бе тягостно време,
тя подигра се безжалостно с мене,
тя ме е лъгала, тя ме обиди,
аз се отдръпнах, а тя си отиде...

После издадох аз книга поредна,
беше нормално, не беше нередно,
само за мойта любов, че разказвах,
друго за нея аз нищо не казвах!
Но изведнъж тя ме срещна сърдита,
и ме нападна, и ме разпитва,
каза, че всичко за нея е ясно,
с моята книга, че не е съгласна
и до съда да отиде решила,
там ще покаже, че имала сила...
Кой и защо ли, ме бил днес накарал,
аз да опиша една изневяра,
как ще подсещам, без повод за нея,
с друг тя ми каза, че вече живее,
ето така съм създавал проблеми...
Даже не знаех, че някои теми
тя не харесва във мойте куплети,
аз пък за нея, не се и досетих!...

Каза, че хората щом се привличат,
щом има влюбени, щом се обичат,
всеки бил длъжен от тях да се сети
че в любовта му ще има и трети
и че не става въпрос за измама,
просто любов вече няма за двама!

Аз се заслушах, бях много очуден,
този въпрос ми се стори най-труден,
спомних си с нея, когато живяхме,
винаги двамата влюбени бяхме!...
Казах, че в нашето време тогава,
„трети” човек аз дори не познавам,
още по-малко тя друг да обича,
беше към всички, съвсем безразлична...

Тя отговори, дори се усмихна,
„Трети човек, аз тогава обикнах!”
После се скрила от мене горката,
да не разкрия случайно нещата!
Бях изненадан, докрай бях очуден,
чувствах се аз като някой прокуден,
бе невъзможно, аз имах й вяра,
за да се случи една изневяра....

Във любовта ни, най-често там става,
имало „трети”, но кой го съзнава,
всеки подрежда живота си лично,
виждате всичко, че днес е различно!

Вече не искам, дори да обичам,
знам накъде любовта ни повлича,
ето какво там със „третият” стана,
малко по-късно той с нея остана!
Спрях да говоря, аз спрях и да пиша,
може би скоро, ще спра и да дишам,
тя си е същата, няма промени,
той пък за нея щастлив се ожени!...