Аз влюбих се, прекарвахме забавно
и мислех, че ще имам с тебе всичко,
но ти живееше със друг отдавна,
защо ли продължих да те обичам?..

Животът ни вървеше най-различно,
да ти помагам имах още сила!
Заемах се с каквото трябва лично,
добър приятел в мен ти бе открила!

Не знаех със кого си заживяла,
не любопитствах в кратките ни срещи,
доволен бях, че пак сме се видяли,
и че се срещаме със тебе често..

Но чух за него неприятни думи,
той бил човек случаен като всички,
не бил изискан, нито даже умен,
а бил дребнав, дори егоистичен!...

Веднъж те питах, как се чувстваш с двама
и кой от нас ти повече обичаш?
Ти отговори разлика, че няма
и никой, че до днес не предпочиташ..

Но с двамата била си по-щастлива,
животът ти по-интересен ставал,
защото никой мъж не се разкривал,
но винаги за влюбен се представял!..

„Все пак избирам него!” – после каза.
„А ти си колеблив и нестабилен!
Животът си така ще продължавам,
на другият ще дам от свойте сили...”

....................................

Така приключи между нас въпроса!
Тя всичко вече беше предрешила...
Разбира се, че много бях ядосан,
защото знаех пак, че е сгрешила...