Загубих се във лабиринт огромен!
Ти ме заведе там и ме остави!
И няма друго, само тъжен спомен,
защото много лесно ме забрави!

Заведе ме и там се запознахме,
един до друг вървяхме с други млади,
но с теб объркани тогава бяхме,
очаквахме различни изненади...

Вървяхме като в древна пирамида
със криви и безлюдни коридори,
къде сме с теб, не трябваше да видя,
не трябваше да питам и говоря!

И изведнъж ти някъде изчезна,
във лабиринта как да се открием?
Потъна сякаш във дълбока бездна,
от мене беше важно да се скриеш!

Доведе ме със цел да ми покажеш,
до тук, че сам не мога да достигна
и в този лабиринт да ме откажеш,
да мисля, че ще мога да те стигна...

Ти беше после много по-различна,
да бъдем заедно не се погрижи,
за да не чуя, че не ме обичаш
и че до тебе трудно ще се движа!

Помислих, нека други с теб да идват,
с какво ли можеш вече да ме стоплиш?
„Не те обичам!”–каза–„всички виждат,
за нещо друго трябва да се готвиш!”

Но ето, че се търсим още често
и пак се срещаме и пак сме двама!...
Да бъдем заедно е трудно нещо,
любов когато помежду ни няма...

Жената много често е себична
и да си с нея не е никак лесно,
защото щом те гледа безразлична,
тя повече не може да усеща!

Не се ли ражда обич между двама
те нека да останат разделени,
защо да търсят някаква промяна
и после да се чувстват огорчени?...

Така, че ако днес си раздвоена,
животът пак полека сам се движи,
след любовта, от нас осуетена
от теб отпадат всички твои грижи!