На Катерина, която преди много години учеше в Сорбоната във Франция и която обичах неповторимо и неотклонно.Сега си спомням не само за нея, но и за супата с миди, която опитвахме често заедно и ни накара да се влюбим един в друг, още тогава, в едно от бистрата на Париж

Завърна се! Но влюбена си вече,
усетила си нежните ми думи,
сега отново идваш отдалече
откраднала сърцето и ума ми!...

Със месеци напразно те преследвах,
но станахме приятели най-после,
започна във Сорбоната да следваш
и аз веднъж дойдох при теб на гости....

Но във Париж, когато аз пристигнах
ти се държеше с мен като с приятел
и нещо много малко не достигна,
за да ни бъде още по-приятно...

Най-после съм щастлив, че се завърна,
отдавна на летището те чакам,
и спомних си, когато ме прегърна
и после ненадейно се разплака...

Сега те гледам, нещо друго става,
нали от две години скитам влюбен,
на любовта ти вече се надявам
и вече няма как да те изгубя...

Знам, мойта силна обич те привлече
и ето, по-спокоен ме заварваш,
обичаш ме, от мен не се отрече
и в любовта ти мога да повярвам!...

Завърна се! И влюбена си вече,
дойде във къщи и ми даде всичко,
за първи път пред мене се съблече
и стана друго, много по-различно!