Да пиша спирам! Няма вече теми!
Ти тръгна си и думите отне ми,
а аз захвърлих празната надежда,
животът ми до тебе, че се свежда!...

Сега те няма! Мен ме няма също,
седя си като тежко болен вкъщи,
не пиша, не чета, лекарства взимам,
не съм щастлив, каквото и да имам!

От нищо аз не се интересувам,
звъни ми телефонът, но не чувам,
случайно помня, рамка как си купих,
аз имах ти портрета, но го счупих....

До мене са разпръснати парчета
от рамката и части от портрета
и питам се, какво ли друго става,
че хората така се огорчават?

Моралът ако никога не спазват,
те ето изведнъж, че се намразват,
защото са се срещнали различни,
един обича, друг не го обича!

Не знам дали съм прав, дали си права,
но разбереш ли нещо, че не става,
тогава спри, животът продължава,
а винаги човекът се надява!

Но най-добре след чувствата прекрасни,
да станете противници опасни,
безмилостно, които отмъщават,
а после неизбежно се забравят!

Какъв съвет, какъв съвет ти давам!
Да се превърне любовта в омраза!
Но щом съм огорчен и сам оставам,
най-лошите неща аз бих ти казал!

Да пиша спирам! Няма вече теми!
Ти тръгна си и всички чувства взе ми,
намразих те, но как се отмъщава?...
...............................
Добре, от утре аз не те познавам!...