Когато се събуждам сутрин сам
и се разсънвам в празното легло,
за нас се сещам и се връщам там,
най-хубаво когато е било...

Отминаха не малко дни до днес,
живяхме, както знаеш без проблеми,
твърдеше ти, че имаш тази чест,
да срещнеш мъж приятен като мене...

И беше сигурна и във това,
че няма друг по-знаеш и начетен!
Най-трудното е накъде в света,
един да те разбира и усети...

Ти обясняваше какво е любовта
и колко рядко са такива срещи,
и хората събрали се така,
че имат всичко, винаги усещат!...

Животът ни вървеше приветлив,
не вярвах, че ни чака изненада!
Изглежда, че когато си щастлив
забравяш, че понякога се страда...

И както често става, изведнъж,
загуби се! Къде се бе укрила?
Разбра се, че отдавна си с друг мъж
и да живееш с него си решила...

Понякога се срещаш със любов,
която те е грабнала изцяло...
Бях изненадан и не бях готов,
за тази неочаквана раздяла?
.....................

Но днес, когато твойта тайна знам,
и теб те няма в празното легло,
е по-добре, че съм останал сам,
случайно с тебе всичко е било!...