Отново влюбен бях, но остарявам
и любовта е пак несподелена,
какво ли друго нещо ми остава,
освен, да бъдем с нея разделени?..

Аз спомням си как често я развличах,
за нея как изцяло се раздавах,
жената може даже да обича,
мъжът ако добре я забавлява!

Но остарях и нищо не помага,
а мислех, че съм много по-чаровен,
какво лекарство друго се полага,
за да не страда поривът любовен?

Аз влюбен бях и исках я до мене,
човек живее, за да се надява,
една жена сърцето щом ти вземе,
разбира се, че всичко заслужава...

Но ето, че вървяха лошо дните,
тя рядко идваше на наши срещи,
защо я няма никога не питах
и се реших веднъж на друго нещо.

Аз клопка на мъжа й да направя!
Намерих му една жена красива,
която често да го убеждава,
че само с него тя ще е щастлива!....

Мъжете сме навни до полуда,
суетни сме щом чуем нещо мило
и планът ми се сбъдна, стана чудо,
той влюбил се и то със страшна сила!

Сама остана моята любима,
напълно изоставена тогава,
жената щом такава драма има,
на друг тя свойта обич лесно дава!...

Отидох да я видя аз отново,
тя беше вече твърде дружелюбна
и каза, че на всичко е готова,
и че в живота няма нищо трудно!...

За клопката платих голяма сума!
Красавицата вярна ми остана,
тя свърши работа и нито дума,
но аз със друга вече се захванах!..
....................................

Така приключи този странен случай!
Каква борба за моята любима!
Съвсем различно после се получи,
такива изненади често има!...