Когато пиша мойте стихове,
за любовта най-вече като пиша,
нападат ме познати страхове,
че винаги в леглото „трети” диша!

Не зная на света да има връзка,
в която се обичат само двама!
В гърдите си с юмрук мъжът се блъска,
наистина любовница, че няма!

Жената е значително по-скромна!
Любовник ли? Не е ли много сложно?
Дори да бях нещастна и бездомна,
аз мисля, че това е невъзможно!!

И лъжат те, че истината казват!
Били в живота просто неразделни!
Стените могат само да разказват,
че има и истории отделни!...

И както се кълнат, че са си верни,
че изневярата за тях е непозната,
на всеки комплимент добре премерен
се радват, а особено жената!...

Най-често във живота те са трима,
съпруг, съпруга с още някой трети
и винаги любовник всеки има,
и гледа никой друг да не усети!...

А „третите” са най-добре тогава!
В леглото само те спокойни дишат,
а после вече никой не познават
и по-нататък спомени се пишат!..

Така и с мен, щом стиховете пиша,
тъй както казах още отначало,
в леглото знам, че още някой диша,
но пак ще пиша, то се е видяло!...