Заварвам аз един човек във къщи,
/не се е скрил от мен във гардероба/,
жена ми казва нещо и се мръщи,
допълва после, че ще прави проба!

Ще имам скоро рокля елегантна,
човекът тук е майстора-шивача,
ще бъда с нова блуза, с нова чанта,
това за днес е моята задача!

Усмихва се шивачът най-любезно,
за роклята си той се извинява,
било модерно и дори полезно,
широко деколте да се оставя!...

Жена ми е родена с бюст огромен,
шивачът вече тръгва да го мери
и сякаш, че е много тежко болен,
той цялият въздиша и трепери!

Трепери той и метъра изпуска,
навежда се и вдига го отново
и после пак във мерките се впуска,
и най-накрая всичко е готово!

Сега ще трябва проба да направи,
жена ми виждам, вече се съблича,
шивачът пак не може да се справи,
върти се той, на майстор не прилича!...

„Дали аз някой тук не притеснявам?”
- му казвам на шивача откровено.
„Наистина, аз малко се стеснявам”
- шивачът отговаря ми смутено!...

От стаята излизам за минути,
шивачът чувам казва на жена ми,
тук може нещо лошо да се случи,
с мъжа ти трудно можем да се справим!

Аз сещам се тогава, че шивача,
приятел е отдавна на съседа
и често до съседа ми прескача,
той бюста на жена ми, за да гледа!

Прозорците на двата ни балкона,
разкриват лесно хубавата гледка,
жена ми там пере си панталона
и всяка друга дрешка или плетка!...

И явно, че жена ми се закача,
с когото си приказва през балкона,
а още млад и хубав е шивача,
а пък съседът - стар като икона!...

Любовница отдавна на шивача
била жена ми, без да съм усетил,
ще трябва тази участ аз да влача,
дано да няма после някой трети!

Жената щом реши да прави проба,
мъжът не трябва бързо да се връща,
ще има някой вътре в гардероба,
така е може би във всяка къща!