Щом нещо много искам,
дори не се замислям,
в успеха се надявам,
на колене заставам,
започвам да се моля
и става мойта воля...
Помолих скоро Бога,
дали все пак ще мога
аз теб да те откъсна,
от старата ти връзка...
Говори се, разбра се,
увлечена била си
и влюбена безкрайно
в един човек случайно.
Такива хора често,
са просто неизвестни
живеят много лесно
изглежда са нечестни!

Аз малко го познавам,
но ако ви сравнявам
за нищо той не става
във всичко изостава!
Освен, че си красива
и той не ти отива,
три пъти си по-умна
пет пъти по-разумна!
Какво със него правиш?
Защо не го оставиш?

Без поза и преструвка
ми дай една целувка,
към теб ще се обърна,
с любов ще те прегърна!

На колене се пада,
човек когато страда,
а днес аз боледувам,
за теб щом се вълнувам!
Молитвата си зная,
тя вече е към края,
така със мен се случва,
че винаги сполучвам!

Когато се надявам,
на колене заставам,
и искам, и се моля,
това е трудна роля.
Останеш ли при мене
ще дойде друго време
и аз го казах вече
ще бъдем с теб далече
от вечните проблеми
от всички стари теми,
от всички други хора,
ще имаш в мен опора,
безгрижно ще живееш,
а ти това умееш!

Аз молих се горещо,
но стана друго нещо!
При онзи ти остана,
с когото се захвана
преди две-три години...
Очите му са сини,
снагата му висока,
това е скъпа стока,
мъже такива няма,
това е мойта драма.
Не знам дали разбираш,
че нищо не намираш
във хора като мене,
и казваш „нямам време”,
те само си въздишат
и стихове ти пишат,
най-важното не знаят
реално да мечтаят,
а някой щом се влюби,
че може да загуби!...

На колене оставам,
но после бавно ставам,
молитвата ми свърши,
дървото се прекърши,
до Бога не достигнах,
и теб не те постигнах!