Готов си да пролееш свойта кръв
и ако трябва даже да умреш!
Куршумите посрещаш пръв
и пред смъртта не искаш да се спреш,
а ето те, че пак си оживял!
Във битката, там някъде в полето,
където смърт и огън си видял,
невероятно е, но ти си оцелял!...

Отново тихо е над теб небето!
Но знаеш ли, народът е разбрал,
че си поел за него страшен риск
и после с благодарност е създал,
за теб един гранитен обелиск!

Отдавна паметникът е открит,
а неизвестна, но признателна ръка,
изваяла е битката в гранит
и този паметник издигнат е така,
че да разказва и за теб, и за врага!...

Легендата е жива и сега!
Героят не е тук! Но той не е убит!
Известно е, героят не умира!
Пред твоят обелиск днес всеки спира
и точно тук човек разбира,
че славата завинаги остава,
че нея няма кой да разруши,
че хората от тук ще преминават,
цветя пред обелиска да оставят
за теб и за бъзсмъртните души...

Защо героите ги няма?
Наистина е тъжна тази вест!..
Те оживяха в битката голяма,
а между нас ги няма вече днес...

Настоящето стихотворение посвещавам на моят голям приятел Йордан Динев, който единствен от моите близки познава добре историята, организацията и величието на българските въоръжени сили и на българските военни и със своите познания и компетентност в тази област, е проявявал винаги съпричастност към техните дела, усилия и постижения, като резултат на неговото родолюбие...