Мансардата - сандък със похлупак,
леглата ни пак скърцат разковани,
на пода непостлан се вижда как
безцветни плочки грозно са настлани...

С три крака маса, клати се сама,
четвъртият – все счупен го намествам,
край тази маса често вечерта,
червено вино с лимонада смесвам...

Щастливо с теб живеем още тук,
и всеки който дойде ни завижда,
ти не обичаше да идва друг,
достатъчни ти бяха мойте грижи...

През зимата, край малкият котлон
прегръщахме се ние в топлината,
мечтаем да си купим хубав дом,
широк, просторен, необятен!...

Какво да правиш? Младост без пари!
Една любов днес само ни събира,
понякога гладуваме дори,
но щастие все още се намира...

Мансардата като сандък с капак!
Не може с нищо тя да ни вълнува!
Щом ще се любим с теб след малко пак,
животът е прекрасен, ми се струва!...