По работа пътувах твърде често,
навсякъде се чувствах аз добре,
когато бях по-млад ми беше лесно,
не исках мойта работа да спре....

Но всичко свърши! Вече остарявам
и не е както другаде в света,
най-трудното е как да преживявам
със малките, ненужните неща!...

И както много бавно остарявам,
измъчват ме и другите неща,
аз много бързо вече обеднявам,
очаквам най-тревожно старостта....

Когато пак заминах за чужбина
аз бях и болен, бях и вече стар!
Дойдох и влезнах в градското казино,
реших да поиграя на комар!

Парите бяха малко и се чудих,
ще може ли човек да победи?
А сутринта, когато се събудих,
аз нямах в джоба нито лев дори!...

Разбрах тогава, че съм страшно беден,
без помощ и подкрепа, че съм аз
в редиците останах пак последен,
и нямах вече правото на глас...

Какво да кажа? Нямам точни думи,
освен една единствена „Провал!“
Човек, когато не е много умен,
във хората събужда само жал!.....

....................................

Но ако тези стихове четете,
каквото да се случи занапред,
не ме хулете и не ме жалете,
защото пак ще бъде всичко в ред...