/разказ за един деликатес/

Преди повече от двадесет години бях влюбен в Катерина, която замина да учи в Сорбоната в Париж.За нея е на писано това стихотворение и стихотворението „Сорбоната” от тази книга.

В Париж ще се чувствам чудесно
с французите аз съм наясно,
вечерял съм там много често,
навсякъде готвят прекрасно!

Особено супа от миди,
във всяко меню тя се среща,
човек трябва там да отиде,
да хапне най-вкусното нещо!

А казват, че супата с миди
на нашите чувства помага,
щом хапнеш и лесно се вижда,
че в някой се влюбваш веднага!

Така аз реших да замина,
за Франция пак ще пътувам,
ще взема със мен Катерина
и миди за нас ще купувам!

Пристигнем ли с нея в чужбина,
тогава какво ми остава,
ще моля в Париж Катерина
любов всеки ден да ми дава...

................................

И ето, пристигаме двама,
прекрасният град ни очаква,
проблеми с хотелите няма
и супата с миди ни чака!...

Поръчвам най-едрите миди,
наоколо пълно с французи,
със вкусната супа от миди
издуваме лакомо бузи!

Видях как до мен Катерина
опитва горещите миди,
дали ще се влюби във мене,
най-после ще мога да видя!

Без нея съм аз като болен,
така с Катерина се случи
не мога да бъда спокоен,
любов щом до днес не получих?

Но ето какво после стана
щом супата тя си изяде,
щастлива до мене застана
и много любов тя ми даде!

.................................

В Париж пак ще ходим наскоро,
животът е вече различен,
а супата с миди безспорно
от всичко най-много обичам!