Длъжен съм да поднеса своите извинения пред паметта на великият Димчо Дебелянов, затова, че използвам едно изречение от неповторимото му стихотворение „Аз искам да те помня все така!...”

Аз искам да изглеждаш все така,
богата, елегантна и красива,
със скъп брилянтен пръстен на ръка
и с роклята, която ти отива!...

Аз искам да те помня все така,
гримирана, напудрена, щастлива,
но ти приказваш много, а сега
по-мъдро е да бъдеш мълчалива!

Известно е красивата жена,
че иска най-добре да се покаже,
но щом се заговори с някой тя
и може нещо глупаво да каже!

Но ти си образована жена,
която не случайно се замисля,
постига всичко винаги сама,
защото знае как да го поиска!

Аз те запомних с твоята мечта,
за мъж богат да се омъжиш,
понеже ти е чужда скромността,
наложи се мъжа си да излъжеш!

И после ще те помня пак така,
как него със усмивка го посрещаш
и как го водиш, често под ръка,
в най-скъпият бутик до вас отсреща!...

А там блестят под ярка светлина,
изящни златни гривни за малцина,
особено красива бе една,
в средата на голямата витрина!

Дали ще ти я купят някой ден?
Със редки диаманти е покрита,
бутикът скъп, добре е подреден,
тук влизаш, гледаш, плащаш и не питаш!

.....................................

Аз искам да те помня все така,
богата, елегантна, упорита,
лежи добре на твоята ръка
прекрасна гривна, да ти е честита!...