/разказ за едно недоразумение/

Аз влюбих се веднъж в една жена,
живееше със своя стар приятел
подготвяше отдавна сватба тя
и казваше мъжът, че бил приятен!

Внимание не ми обърна тя,
оставяше ме аз да я ухажвам,
разказвах колко зла е ревността
и винаги мъжете как наказва!

Тя често се оплакваше сама,
избраният съпруг, че ставал рано,
проверки, че й правел във дома,
а нея също пазил със охрана!

Аз казах, че когато сключат брак
във къщи тя със страх ще се прибира,
ще си остане той ревнив и пак,
във всичко изневяра ще намира!...

Реши да поговори с него тя
и той започнал пръв да обяснява,
че имал вяра в своята жена
каквото и да види и да става!..

Аз влюбен бях и мислех всеки ден,
как помежду им връзката да скъсам,
аз исках да живее тя със мен,
преди да стане още много късно!

Предложих план, да пробва със шега,
но своята проверка да направи,
дали е станал доверчив мъжа
и ревността дали ще изостави...

Шегата бе, да му подхвърли тя,
че има с друг красавец връзка скрита
и да усети може би така,
какво той чувства и какво ще пита!...

„Ще бъде той направо разярен!”
- ми каза тя и дълго се замисли.
„Той толкова е влюбен вече в мен,
че даже и смъртта ми ще поиска!...”

Успях обаче да я убедя
и тя започна да подрежда плана,
но после се оказа за беда,
проверката съвсем излишна стана...

Изслушал я внимателно мъжа
и казал, че познава сходен случай,
той също влюбен бил в една жена,
предложил любовта им да приключи!...

Тогава мойта бъдеща жена
се чудила какво да отговори,
съгласна съм, му казала и тя
и те се разделили без раздори!

....................................

Така остана само с мене тя,
нали бях влюбен, страшно се зарадвах,
човек измисля сложните неща
и сам да си направи всичко трябва!