/разказ за един семеен проблем/

Аз замислен вървя към съда,
всеки бърза, нанякъде крачи,
но една остаряла жена,
ме настига и виждам, че плаче.

Безпокойство излъчваше тя,
аз си спомням, попитах я нещо,
отговори ми: „Имам молба,
с моят случай е трудно и тежко!..

Аз съм стара и късно разбрах,
деликатен е нашият случай!
Имам само една дъщеря,
тя омъжи се, скоро се случи...

Търся някой добър адвокат,
да започнем по-скоро развода,
че съпругът макар и богат,
най-разюздан живот още води!

Да го съдим, решили сме ние,
да му вземем дома и парите,
адвокат ще ни бъдете вие,
след това с дъщеря ми делите!...”

..............................

Не участвах в съда, но научих.
проститутка била дъщерята,
а по-късно така се получи,
в нейна полза решили делата!

Аз не казвам, че тази присъда
е отсъдена явно неточно,
проститутки не искам да съдя,
най-излишният спор ще започне...

Но решават се още пристрастно
най-различни въпроси и днес,
а жените нали са опасни,
те запазват и тука превес!...

Аз обичам отдавна жените,
но се пазя от тях всеки път,
те чудесно прикриват следите,
по които най-често вървят!