/Вулгарна поезия/

Късно ляга, рано става,
явно е, че остарява,
сам в леглото се събужда
и от никой няма нужда!
Имаше преди съпруга,
лягаше си и със друга,
нямаше излишни грижи,
трудно той сега се движи
и добре, че е с бастуна...

...........................

Боже, някой го целуна!...
...Гледа, някаква позната,
нежно стиска му ръката,
там, във градската градина
той случайно я отмина,
и добре, че тя се връща
и набързо го прегръща.
Както се досещат всички,
някаква съученичка,
там случайно го видяла,
също вече остаряла
и добре, че го познала
и до него тя се спряла:
„Как си стари хубавецо?”
Следва кратко интермецо:
„Сети ли се аз коя съм,
от дете си с мен израсъл,
даже в университета,
бяхме заедно, където
още там постигна всичко
утвърди се като личност!”

Господинът със бастуна
чувства тя, че го целуна,
но жените е оставил,
миналото е забравил
и на лавицата стара
е натрупал той товара,
спомени от дни и нощи,
там се пази всичко още!...

Явно, ще се случи нещо
с неочакваната среща...
Той си спомня за жената
после вижда дъщерята,
няма кой да го отрича,
тя на майка си прилича...
Още млада и красива,
тя се смее и не скрива,
интерес, че проявява,
любопитно тука става...

Той пък сочи там където,
се намира кафенето
и ги кани да поседнат,
в бъдещето да погледнат,
миналото да оставят,
грижите си да забравят....

Сядат с него те и двете
и поръчват си кафета
и тогава той се сеща,
с майка й, че се е срещал,
минала е любовта им,
още рано в младостта им!

И започват да разказват,
кой къде е, как се казва,
кой флиртувал, кой ревнувал,
кой на влюбен се преструвал...

А пък дъщерята чува,
всеки мъж, как днес купува,
нощите си със жените,
свойта похот да насити!..
Любовта не съществува,
любовта се пазарува,
всеки малко се преструва,
нищо тя, че скъпо струва!..

Срещата във кафенето,
свършва бързо общо взето,
тръгва си сама жената,
но остава дъщерята...

Искам аз да съм богата,
уж случайно тя подмята,
можем и любов да правим,
възрастта ще я оставим,
ще се любим като млади
има толкова наслади!...

Гледа онзи със бастуна,
щерката е като струна,
кани го: „Ела във къщи!”
Двете с майка си са същи,
по природа всеотдайни,
а в леглото нямат тайни!...

После тръгват с нея двама
и проблеми вече няма,
те край банката минават,
две-три пачки там се дават,
дъщерята е щастлива
даже става по-красива...

Той усеща тази нужда,
пак с жена да се събужда,
във живота всичко ново
е добре дошло отново...

Пачки всеки ден се дават
и усмивки се раздават,
няма стари, няма болни,
всички явно са доволни!...