Не питайте нищо! Не казвам,
за случаят всичко е ясно,
аз няма пред вас да разказвам,
но всичко е просто ужасно!

Животът ми вече приключи,
до днес беше всичко чудесно,
и казваха, този сполучи,
живя безпроблемно и лесно...

Така е! Така бе с години,
но нещо на мен ми се случи,
което набързо ме срина,
дано никой друг не научи...

Каква ли е моята тайна?
Какво с мен се случи наскоро?
Съдбата не бе всеотдайна
и тя изведнъж ме събори!...

Какво ми се случи ли? Няма
на никой аз нищо да кажа,
срамувам се, не е измама,
но няма пред вас да разкажа...

Защо го написах ли? Трябва
душата си тук да излея,
че кризата вече ме грабва,
не зная аз как ще живея!...

Най-тежки уроци получих,
за тях аз не казвам на никой,
добре, че от малък научих,
дори да боли – да не викам....

Защо съм ядосан ли? Вече,
разбрах ясно моята грешка.
Виновен съм, бягам далече,
призная ли - става по-тежко...

От болест се страда най-често,
наистина по-страшно няма,
а аз победих много лесно
и тази неволя голяма...

Но после в една-две години,
нещастие ново се случи
и то като болест ме срина,
най-тежкият удар получих!...

...............................

И всичко, и всичко приключи,
и никого нямам до мене,
с живота накрая не случих,
кога ли смъртта ще ме вземе?..

Не питайте друго! Не казвам,
за случаят нищо не зная,
не искам и спомен да пазя,
днес виждам единствено края!...