Какво ли разбрахте
от моята тайна?

Сега ме видяхте
тревожен до крайност,
отчаян, замислен,
какво ли ще правя?...
Животът безсмислен
за всички ни става,
щом нищо не искаш
и нищо не даваш!..

Животът е смислен,
когато оставяш
след себе си диря
и мъничко слава
и всеки разбира,
добро, че си правил
без сън и умора,
за другите хора...
Каквото да имаш,
каквото да нямаш,
не трябва да взимаш,
от тази измама!
А тя щом те грабва
и нея избираш,
защо ли ти трябва,
щом после умираш?
Изглежда си длъжен
сега да признаеш,
че всичко се свърши
и вече го знаеш...

Дървото се скърши
и клоните тежки,
затрупаха пътя,
той свършва отсреща...
Довиждане, скъпа,
довиждане, хора,
безпомощен гледам,
и сам си говоря,
че сянка съм бледа,
на моята личност,
която сега е
напълно различна.

Бих казал, шега е,
така се получи,
бих казал, така е,
но кой ме научи?
Случайно опитах,
случайно улучих!
Но никой не питах
какво ще се случи?
Щом своята грешка,
човек отминава,
съдбата е тежка
и страшното става...
Ужасното става,
след първата среща,
съвети ти дават,
изглеждат човешки.

И дума не става
за мръсната дрога,
недей споменава
и тази тревога!

Какво заслужава,
тоз който те среща
и тебе склонява
за страшното нещо?
Ти цял се раздаваш,
не казваш не мога
и някой издава
присъдата строга!

Аз казвам си често,
не искам да мисля,
но как да забравя?
Животът бил смислен,
когато оставяш,
след себе си диря
и мъничко слава!
Дали се разбира?
Ти сляп си тогава,
животът ти спира!

И злото пристига,
каквото да правиш,
парите не стигат
без дъх ще останеш,
вулканът изригва,
горещата лава,
край теб се излива
и става опасно,
и всичко загива,
нали ти е ясно,
че нещо прекрасно
със теб си отива?