След няколко години аз те срещам
и колко влюбен бях във теб се сещам,
едва, едва към мен сега поглеждаш,
и вече твърде стара ми изглеждаш...

„Животът ми премина неприятно!”,
- ми каза ти тогава многократно!...
За нашата раздяла аз си спомних,
тогава бяхте с онзи мъж виновни!

.....................................

Със тебе бяхме още много млади,
но имахме приятни изненади,
приятели, разходки до морето
и весело ни беше общо взето!

Пътувахме и често до чужбина
и връщахме се с куфари за трима,
ти беше елегантна и щастлива
и нямаше в града ни по-красива!

Веднъж отидохме със теб на гости,
не бяха ли великденските пости?
С приятели най-близки се събрахме,
случайно с него там се запознахме!

Започна ти със него да се срещаш,
тогава аз дори не се досещах,
не знаех още влюбени, че бяхте
и заедно, че после заживяхте!...

Аз бях нещастен, още много влюбен,
обиден бях, но аз не бях очуден,
че тази гавра с мене се получи,
в живота може всичко да се случи!

Започнах да живея твърде спорно,
жените често сменях безразборно,
във работата казаха обаче,
че трябва да живея другояче...

И аз живота промених тогава,
така дойде голямата ми слава,
професор станах, после виден учен,
възторжено светът за мен научи!..

.......................................

А с теб се разделихме със години,
животът ми до днес добре премина,
но ти, която бе жена прекрасна,
изглеждаш днес и стара, и нещастна!...