За всичко днес разказва ни поета,
за срещите, живота, любовта,
за лятото, вълните и морето,
за младото момиче на брега!

И още как горите пожълтяват,
и с вятъра как идва есента,
и нашите съседи как разправят,
че дълго те прегръщам под дъжда....

Не рядко възмущава се поета,
че ето там, красивите цветя,
пресечени са вече от шосета,
за да пътува някаква кола.....

Аз също съм поет и тук живея,
колата нека там да си върви!
Да пиша аз не знам дали умея,
но зная много хубави шеги.....

Във всеки стих със някой разговарям,
и ставам близък с всеки нов познат,
аз зная на шеги да отговарям,
така се чувствам още много млад....

Харесва ми да си приказвам с всички
и ето, че си имам нова вест:
поет ще бъда вече по-различен
само за хората ще пиша аз от днес!

...............................

Понякога аз чувствам се виновен,
че разказът е писан без душа,
от мойте думи аз не съм доволен,
когато няма истински неща....

Поетът не е никога виновен,
дори като разкрива любовта,
най-важното е, че не пази спомен,
а отминава лошите неща...

Ще мога ли да бъда аз писател?
Поет да бъдеш трудно е сега!
Но с хората съм аз добър приятел,
разказвам им поне една шега...