Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч са: „Аз нали ти казах?!”
ГОР ВИДАЛ – американски писател

„Аз нали ти казах” – той не е видял,
нито ги е срещал, нито е разбрал,
заедно били са най-случайно те,
а сега разказва той какво ли не...

Дълго време сам е, скучно е живял,
старата клюкарка, няма ли морал?
Старата клюкарка, нашият съсед
ни оглежда всички, кара ни подред!

„Аз нали ти казах!” - нито е видял,
нито ги е срещал, нито е разбрал!
От години вече се познават те,
но съседът мисли кой да оплете!
Двамата били са вечерта сами,
под ръка вървяли, а дъждът ръми,
сгушили се кротко те един във друг,
тя била със него, той е млад съпруг!...
Тя си има също, свой приятел нов
ще се женят скоро, казват „по любов”,
а сега съседът, прави им бели,
пускат ли се клюки, винаги боли!..

„Аз нали ти казах” – младият съпруг,
има си семейство, той е станал друг,
затова жена му вече неведнъж,
с право защитава скромният си мъж!

А съседът търси, някаква следа,
иска да излъже всички след това,
старата клюкарка, няма той морал
и сега измисля, кой кого видял!....
„Аз нали ти казах!” - има ли жена
и съседът вика, имам новина,
двамата били се влюбили от днес,
а мъжът направил първият си жест...
Той протегнал нежно своята ръка,
за да пази нея от дъжда така,
него ще го пази, със прегръдка тя,
с мушама обгръща, двете рамена!...
Той се вгледал в нея, истинска жена,
тя го гледа него, слънчева душа,
и се зародила любовта така,
няма тук театър, няма и шега!

Продължил клюкарят, да разказва сам,
че в самотна сграда ползвали диван,
взели са под наем, малка стая там
и нали се сещаш – вече всичко знам!
„Аз нали ти казах!” – нещо не е в ред,
само на клюкарят всичко му е в ред,
той ли го измисли и дъжда проклет,
под дъждът вървят си двамата напред,
най-спокойно крачат, както си личи,
нещо си говорят, нека да вали!
В къщи се прибират, мокри от дъжда,
срещат се случайно близо до дома,
те не знаят даже, кой след тях върви,
те не виждат никой, тях че ги следи
те не са разбрали, че съседът зъл,
да измисли клюка, тука е дошъл,
често той разказва клюките със дни,
за мъже развратни с влюбени жени....

„Аз нали ти казах!” – истински клюкар,
няма като него, има опит стар,
съчинява бързо наглите лъжи,
а на съвестта му нищо не тежи!...

„Аз нали ти казах!” – скуката сама,
търси и измисля хиляди неща,
ето, двама души, заедно в дъжда,
нещо лошо става, но.... не е така!
Клюката не мина лесно този път
и в дъжда все още, двамата вървят,
а съседът зъл, от клюки изтощен,
сам умря случайно в следващия ден!...

„Аз нали ти казах!” – нашият съсед,
всички ни наплаши, караше подред,
с клюките грижливо ходеше напред,
всеки беше станал негов враг заклет!
Също и жените, бяха във беда,
мразеха клюкаря всяка до една,
имаха семейства и привиден ред,
с клюки никой не е никъде приет!!

„Аз нали ти казах!” – хич не ми е жал,
няма вече клюки в нашия квартал,
кой какво е правил, без да е разбрал,
кой кого е любил, без да се е спрял,
кой с кого набързо, някъде преспал,
вече сме спокойни, всеки е събрал,
спомени и случки, но....не е видял!!