Сядам забързан на мойто бюро,
папките с преписки пак ме притискат,
но аз сега се стремя към едно,
как да се влюбиш във мен да измисля?

Ако се влюбиш във мен е добре,
всички въпроси отлагам за утре,
нека и времето даже да спре,
искам да бъда със тебе от сутрин....

Аз съм известен и стар бюрократ
в тебе се влюбих, а преписки движа
в офиса тичам напред и назад,
хората чакат, за всички се грижа....

Скоро се случи, видях че дойде,
беше във офиса, мисля служебно,
аз те поканих на чаша кафе,
ти ми отказа, било е нередно...

Вярно, че с теб сме служебни лица,
тук все пак няма такава забрана,
даже да бяхме все още деца,
пак да сме заедно щях да те каня...

Има един друг неясен момент,
можеш ли ти да се влюбиш във мене?...
После да кажеш, че само със мен
искаш да бъдеш през цялото време...

Влизам пак в моят студен кабинет,
пълен с омраза, аз папките виждам,
питам се често, защо съм зает
с жалби, които и днес ненавиждам?..

После откривам на мойто бюро
новите жалби, но с твоето име,
бързо прочитам какво е било,
нещо със твойта квартира ли има?....

Снимки със жалбите пращат дори,
всичко от твойте съседи разбирам!
Имало оргии, с шум до зори,
публичен дом ли е твойта квартира?

Щом е така, незабавно реших,
този бардак не е много далече,
бързо квартирата аз посетих
бях притеснен, че във теб съм увлечен!...

Както бе писано, беше така!
Публичен дом беше твойта квартира.
Мислих си, колко ли много неща,
често случайно така се разбират!

Повече твойте очи не видях!
Вече не беше ти мойта любима...
Други красавици аз пожелах,
с тях съм прекарал там цялата зима!...