Във малка сладкарница чакам,
пред мене горещо кафе,
ще дойдеш, ти каза, когато
видях те преди векове...

Тук срещнах те, беше отдавна
терасата с маси отпред,
тогава разбрах,че случайно
се влюбих внезапно във теб!

Поканих те пак да се срещнем,
ти датата каза сама,
не се и замислих, че нещо
очудващо казваш така...

Когато си тръгна, се сетих,
че има година една
до твоята дата и сметнах,
че много далече е тя!

Защо тази дата посочи
дали си направи шега,
но аз пак съм тук и съм точен,
седя и те чакам сега!...

Година измина! Ще чакам,
дори да отмине деня,
дори да потъна във мрака,
ще чакам, все пак си жена....

Нали ненадейно се влюбих,
не знам ти защо не дойде
и мислих, какво ли изгубих?
Ще пия студено кафе!...