А времето минава безпощадно
и краят очевидно наближава!
Не искам нито месец да открадна,
от този който моят „край“ решава!....

Но искам да си тръгна без тревоги,
без грижи, безпокойства и неволи,
да понеса най-трудното аз мога,
но все пак нека нещо да измоля....

Аз искам „лошото“ да ме завари,
напълно неподготвен, неочакващ,
така си тръгват всички хора стари,
случайно сякаш те потъват в мрака!...

От мен дали зависи още нещо?
Кой моите успехи преценява?
Живях добре, но също и погрешно
и мисля, че това със всеки става!..

Все пак живота мен не ме пожали,
най-хубавото трудно някой дава,
а някои не бяха се разбрали,
че по-добри години заслужавах...

Дори да съм виновен не желая,
да нося като други участ тежка,
защото искам чист да влезна в рая
и да забравя всяка своя грешка!...