Писмото аз ти пращам
от болничната стая,
недей да ме изпращаш,
какво ще стане зная!....

Приключвам с този свят!
Не беше никак лошо!..
Бях беден и богат,
бях лъскав, бях и рошав,
бях стегнат и небрежен,
бях груб и много нежен,
бях и щастлив, и тъжен...
Не искам да се лъжем!
Годините летят,
бях хубав, бях и млад,
какво ли аз не бях?
Светът дори видях,
далечни градове,
морета и реки,
изкачвах върхове,
измислях си мечти...
Поглеждах към луната,
какво ли става горе?
Намерих си звездата,
в безкрая на простора...
Животът си вървеше,
далече беше краят,
душата ми не спеше,
не спирах да мечтая,
да имам исках всичко!...

От болничната стая,
нещата са различни..
Ненужно е да знаеш,
че още те обичам!

Стените ме зазиждат,
аз търсих свободата,
но бъдеще не виждам,
прегражда го стената...
И кръстът сам си нося!
Какво натам ще става?
Отивам си! И после
животът продължава.....
Така, че забравѝ ме, дори не се надявам,
че можем да се видим!
Самичка те оставям...