Ти ме гледаш и аз подлудявам,
тези две замечтани очи!...
Да погледна във тях не забравям,
но любов още в тях не личи....

Исках твойта любов да открия,
за какво ли мечтаеш сега?
Обещавах, от всички да скрия,
ако нещо за теб разбера...

Аз живея все пак със надежда
че и мен търсят тези очи,
не когато със страх ги поглеждам,
мен ме няма във твойте мечти....

Може би аз напразно се влюбих,
ти ме гледаш и още мълчиш
пак в очите ти аз се изгубих,
в тези две замечтани очи!...

Много време ли вече изтече?
Накъдето решиш погледни,
но не искам да бъдат далече,
замечтаните, черни очи!...