Животът ни е четири сезона,
но пътят е един и не е лесен!
С години се изкачвах по наклона
и ето, че дойде и мойта есен!...

Листата във гората пожълтяват,
а клоните се чупят и се свличат,
косите ми полека посребряват,
лицето ми е много по-различно!...

Не знам дали все още ме обичат,
не зная също аз дали обичам,
от спомените само се развличам,
а хората съвсем не ме привличат!

Във теб се вглеждам, друга те намирам,
преди години беше най-красива,
но аз те търся още и разбирам,
че старостта сега не ти отива!...

Дали защото бавно остарявам,
и този свят защото се променя,
аз както много хора „всичко” давам,
да върне някой пролетта за мене!...

Сезоните назад не се завръщат,
млад никой във живота не остава,
единствено си ти една и съща,
защото мислиш, че не остаряваш!

А всъщност сме и двамата със бръчки,
и двамата сме доста променени,
ти вече нищо ново не излъчваш
и ставаш все по-тъжна и студена....

Живеем само четири сезона!
Аз знам, че наближава мойта есен,
във облаци потъва небосклона,
денят не е като преди чудесен!

................................

Минаваме през четири сезона!
Когато дойде ледената зима,
сълзи за мен все някой ще отрони,
защото вече няма да ме има!...