Когато ти от мене се отрече,
разбрах, че по-спокоен ще съм вече,
аз знаех, че раздялата ни трябва
и ето как набързо ме зарадва....

Чудесна изненада ми направи,
когато изведнъж ме изостави,
все мислех, че ще бъдеш мой приятел,
но беше със характер неприятен....

Когато с теб се срещнахме случайно,
събрахме се и всичко беше тайно,
говорихме веднъж дори за сватба,
сега сме разделени и се радвам!...

Аз помня, че те срещнах във селото,
приказвахме надълго и широко
там някъде в семейната ви нива,
ти беше малко свита, но красива!...

Остана ти стеснителна и странна,
без думи ме напусна неотдавна,
живяхме на един съсед в тавана,
и щом си тръгна по-добре ми стана....

Сега дори понякога се сещам,
че беше кратка всяка наша среща,
живеехме и сиво, и безлично,
на мен ми беше всичко безразлично...

Най-после ти от мене се отрече,
щастлив съм, че си вече по-далече,
една жена понякога те грабва,
но щом си тръгне - повече те радва!...