Имам съседка в отсрещната сграда,
в малката уличка, там зад площада,
често я срещам, но тя ме „напада“,
бил съм надменен и казва, че страда...

В мен се е влюбила и ме разсмива,
но аз не лъжа, това не умея,
често смехът си едва го прикривам,
никакви чувства аз нямам към нея...

Както вървя и внезапно ме спира,
искала тя да живее със мене,
мислех, че вече добре ме разбира,
нямам за нея и сили, и време!

Аз между другото бях се оженил,
всичко приемах сега другояче,
мразех излишните улични сцени,
мойта съседка обича да плаче....

...........................................

Както вървяхме веднъж през площада,
някой се хвърли на мойта съпруга,
кой през деня без причини напада?
Беше съседката, бе като луда...

Гледам съпругата, лошо пострада,
с кръв по главата и няколко рани,
мойта съседка, във гръб ни нападна
и без причина, удари жена ми...

Бе разярена, крещеше до мене,
как сме се срещали, как ме обича,
как ще убие жена ми след време,
как ще премахне и моята личност!..

Случаят беше съвсем неприятен,
той ужаси също мойта съпруга,
мислеше тя, че не съм акуратен,
и че съм влюбен и в някаква друга....

Тази история все пак приключи,
много интриги съседката пусна,
нещо тревожно накрая се случи,
мойта съпруга от днес ме напусна!...

Зная, че лесно човек се обижда,
щом е разбрал за една изневяра,
някой промените още не вижда,
думата вече е смешна и стара!...