От доста години, това място, на ъгъла на бул.Васил Левски и Граф Игнатиев в София, на което е издигнат паметника на Патриарх Евтимии, е известно като „Попа” и там е винаги пълно с народ, тъй като е подходящо място за срещи, където младите хора нетърпеливо се събират и тръгват да се забавляват през нощта, влюбени, щастливи или нещастни, както ставаше с всички нас, когато бяхме още млади....

Очаквам те на онзи шумен ъгъл,
на „Попа”, както казват до сега,
там всеки влюбен често се е лъгал,
но срещите не спират вечерта...

Един обича, друг не го обичат,
животът неспокойно се върти,
от тук минават хора най-различни,
след малко ще пристигнеш също ти!

Часът е осем, чакам те отдавна,
кой казваше, че времето лети?
Минава то мъчително и бавно,
в тълпата търся твоите очи!...

До мен една красива млада дама
е също неспокойна и мълчи,
оглежда се, но онзи мъж го няма,
ядосана е, ясно си личи!...

Нощта върви, трамвай наблизо тропа,
коли минават и шуми градът,
какво да правя, питам се пред ”Попа”,
все още там, самичък аз стоя....

На дамата до мен реших да кажа,
че вече ми омръзна да съм сам,
поглежда тя, усмихва ми се даже
и казва ми: „Да тръгваме натам!”...

И тръгнахме със нея само двама,
прекарахме до рано сутринта
и аз съм вече влюбен в тази дама,
причината е може би нощта!

.....................

Все още днес трамваят тука тропа
и пак е пълно с хора вечерта,
със нея пак се срещаме на „Попа”
и никога не закъснява тя!...

Аз също никога не закъснявам
забързан изпреварвам вечерта,
страхувам се сега за мойта дама,
на „Попа” ако чака пак сама...