Близката маса е пълна със хора,
млади са всичките, двама по двама,
аз не дочувам какво си говорят,
разговор мисля изобщо, че няма...

Всеки е хванал в ръка телефона,
нещо разглежда и нещо „избира“,
ех, как не го забранят от закона,
всичко това безнадеждно намирам...

Аз съм юрист, поколение старо,
спомних си нашите срещи тогава,
пак в ресторант и в ръка със цигара,
някой с шеги всички нас забавлява!...

Тези от масата, младите хора,
всеки с един телефон във ръката,
никой от тях с някой друг не говори,
сякаш са хора съвсем непознати!

Всички поръчват сега макарони,
сирене бяло и сос от домати,
да, но звънят тези зли телефони,
поздрави всеки на всеки изпрати!....

Пълна чинията някой остави,
масата младо момиче напусна,
тръгна нанякъде, без да се бави
и телефонът случайно изпусна!

Паника страшна на масата стана
скъпият уред на пода се счупи,
беше трагедия страшно голяма,
кой телефон утре може да купи?

Може! И татко веднага ще купи,
днес телефонът най-важен остана,
щом телефонът на някой се счупи
разговор вече не може да стане!