Вече остарях, но пак се влюбих,
беше млада, прелестна жена,
всеки мой приятел се очуди,
че се влюбвам в тези времена!

Времена на непосилна криза
няма ги спестените пари,
всичко много скъпо ми излиза,
някакви си кифлички дори...

А жена не може без издръжка,
без подарък скъп или цветя,
може ли с духовната ни връзка,
да е с мен щастлива дълго тя?

Много насърчително се влюбих,
срещах се с красивата жена,
но набързо връзката изгубих,
истината щом за мен разбра!...

В бъдеще сега какво да правя,
все пак аз не мога без жена,
на съдбата мисля да оставя,
да подрежда моите неща!...