Стига съм писал за смърт и за старост,
млади момичета има край мене,
помня красавици в моята младост,
имах тогава достатъчно време...

Малко по-стар съм сега, но отново,
с младите често да бъда се случва,
вчера видяхме момичето ново,
в мойта компания как то се включи...

Новото младо момиче ми каза,
аз ви познавам, поет сте отдавна,
после за някакъв мъж ни разказа,
всичко приключило, беше забавно!...

После се сети, допълни с две думи,
вече била тя напълно свободна,
имала нужда от вечери шумни,
както от връзка за нея изгодна!

Питах какво ли това означава,
тя се усмихна и пак отговори,
някой пари и любов да ми дава,
аз да говоря, а той да не спори....

Бързо желаният мъж ѝ посочих,
аз ще съм този, с усмивка предложих,
тя се обърна, към мен се насочи,
с теб бих живяла, аз мисля, че може...

Малка шега аз реших, че направих,
нищо подобно, момичето ново
каза, че няма какво да се бавим,
с мен да остане е вече готово...

Свърши шегата, нощта ни обгърна,
мойто момиче със мене остана,
после погледна ме и ме прегърна,
и за ръката ми нежно ме хвана!

С нея изкарахме две-три години,
казвах ѝ винаги „мойто момиче“,
беше красива, с очите си сини,
знаеше тайната, как се обича!..

..........................................

Мина се време, отново я срещнах,
как остарявала, тя ми разказа,
после си спомнихме нашите срещи,
мойто момиче, отново й казах!...