Минава времето за всички неусетно
и изведнъж се чувстваш вече стар,
живял си и си носил достолепно,
годините, най-тежкият товар!

Един ден се събуждаш и поглеждаш,
защо така изглеждам променен?
Все още има някаква надежда,
че пак ще дойде някой хубав ден....

Но този ден не е за хора стари,
такива дни се срещат в младостта,
а утрешният ден ще те завари,
с тревоги непознати до сега....

Добре, че си достигнал свойта старост,
това за теб е истински късмет,
защото този свят е пълен с радост,
и мислиш, че ще дойде твоят ред....

Но вече радостта не съществува,
тя няма нито думи, нито глас,
животът неприветлив ти се струва,
напразно ще очакваш своя час!...

А после всичко друго е известно,
живееш с твойте грижи и съдба,
за тебе вече няма нищо лесно,
освен, че често мислиш за смъртта...

Смъртта е най-познатата причина
да има своя край една съдба!
Къде е той?... Човекът си замина,
от грижите му няма и следа...